Покрай иначе хубавата благотворителна инициатива за „висящото кафе” се замислих и за „висящата ситуация” у нас в навечерието на предсрочните парламентарни избори. От кого бе поръчана тя, кой я плати и дали елементът на алтруизма бе алфата и омегата на „кампанията”, която стартира преди повече от 23 години? Тогава, в зората на „демокрацията”, народът си „поръча” няколко основни неща, като водещото сред тях бе свободата в красивите й, съзидателни измерения. „Поръча” си правото на достоен живот, достойни и честни доходи, законност, свободно стопанство, права, отговорности и т.н.
Петилетките минаваха и постепенно еуфорията за промяна забуксува в коловоза на „очакването”, а разочарованието от случващото се неслучване ескалира в апатия. Едва преди месец народът, който плати за „висящата си държавност” с над 20 години безвремие усети, че прекалената добродетел никому не е драга и, всъщност не е добродетел. И най-после се сети да потърси сметка на недобросъвестните си „клиенти”, които през дългите години на „прехода” оглозгаха де що имаше за оглозгване. Бунтът на недоволството помете правителството и парламента, но не стигна апогея си, удушен в пазарски препирни и надхващания от разноликите си главатари.
…
Цялата статия на Галина Иванова четете в брой 13 на „Тревненска седмица”.