СВЕТЪЛ ПРИМЕР

За жалост,  и след кончината на патриарх Максим, боричканията и конфликтите в Българската православна църква не секват. Ставащото в момента във Варненската епархия е срам за служителите на Бога. Оказа се, че купуването на гласове не става само на парламентарните и кметски избори, а и на тези за църковни служители. Къде остана онази вярност към християнските ценности и светлите примери на българската църква: патриарх Евтимий, Паисий, Иларион Макариополски, и много други. И понеже настоящите събития се разиграват във Варненската епархия, то ще дам един  пример от преди сто и повече години. Ще разкажа за митрополит Симеон.

Той приема расото и  името Симеон, когато е на поклонническо пътуване в Света гора в Хилендарския манастир. Най-напред Видинския архиерей Антим го ръкополага за йеромонах и го назначава за протосингел на Видинската епархия. През 1872 г. Антим става екзарх в Цариград и взема със себе си Симеон като протосингел на Екзархията. Същата година Симеон е избран за Преславски, а после за Варненски митрополит, след като двете епархии се обединяват. Тогава той е само на 32 години. На тази длъжност Симеон остава 65 години до смъртта си. През това време той издига храмове /Величествената катедрала във Варна/ и параклиси. От 62, църквите стават 137. Той е иницитор за издаването на Църковен вестник и откриването на Висше богословско училище. Още преди Освобождението работи за народното просвещение в епархията – свиква учителски събор в Шумен, където се приема Устав за селските училища и уеднаквява учебните програми на училищата в епархията. Основава 15 стипендиански фонда за бедни и даровити деца. Постоянен член е на Светия Синод и негов председател / 1888, 1902 – 1905г/. Подпредседател е на Учредителното събрание в Търново и председател на Третото обикновено народно събрание, депутат в няколко парламента, блестящ преводач от гръцки, активен книжовник, почетен член на БАН от 1922 г. Никога не е ласкал властоимащите. Отказва построяването на резиденция на Фердинанд в Рилския манастир.  И още много достойни дела могат да се посочат на тази рядка по достойнство личност. По повод на 90-тата му годишнина 1930 г, са открити два негови бюст-паметника във Варна и Шумен. Той е вторият българин след Вазов, комуто приживе издигат паметник. Умира на 97 години като последно освещава основния камък на новостроящ се мост. Когато Стамболийски го заплашил веднаж с арест, дядо Симеон с радост отговорил: “Ние, владиците, се наричаме апостолски приемници и наследници на Христовите апостоли, а с нищо не приличаме на тях. Те били затваряни, бити, в огън хвърляни, на кръст разпъвани, а ние, ядем, пием и се гоим – никой с пръст не ни закача”.

Колко актуално звучат тези думи и днес?! Нашите архиереи служат на различни групировки и бизнесмени. Дават архонтски титли и получават скъпи подаръци – коли, часовници, имоти. Борят се за постове, клеветят се и повечето от тях са служили на Държавна сигурност. Колко далече са те от светлия пример на митрополит Симеон.

Дано Бог ги вразуми, за да изпълняват своите задължения като служат само на Бога и миряните, а не на Мамона.