Уста Димитър Сергюв… Главният

Нямаме снимка или каквото и да е изображение на тоя чутен майстор. Можем само да гадаем как е изглеждал или да приемем представата за него в една книга – поетична възхвала на възрожденските ни майстори. „Сега, напролет, заминавал към Тумджилъка чети майстори от Балкана, а Уста Димитър Сергюв, най-майсторът, седи в голямата соба и тихо си попява. Той е спретнат, чистофайник, облечен в най-хубави колчаклии гащи, с пачи от от гайтани на крачолите, хубаво пристегнат пояс, сарабозево елече е гайтани. Майсторът е едър, червендалест левент, с гъсти вежди, дебели мустаци. Той е отворил стария изписан сандък и изважда от там малки, нежни далтички.

Това описание ми се струва сполучливо, защото го се внушава и от облика и характера на построеното от него – стегнати, с чиста линия постройки, с организирана и ясна мдея.

Предполагаше се, че е роден около 1792 г. и починал около 1864 г. Последните проучвания в музея в Трявна сочат 1805-а за година на рождението му. През 1945 г. изследователят на възрожденското ни изкуство Ас. Василиев успял да срещне в Трявна с внука на Димитър Сергюв, който носи същото име и е син на Цаню, средния син на стария майстор. Димитър Цанев Сергюв бил тогава на „80 години и два месеца точно“. „Скромният и сдържан старец твърде накратко говори за своя дядо. Той не влагаше умисъл, а се ровеше в паметта си и неговите думи бяха сякаш ехо на далечно минало: „Дядо си Дмитър не помня, родил съм се една-две години след неговата смърт. А от баща си зная, че той живял около 72-73 години. Баща ми често разправяше за дяда, за усталъците му, за това, че той е направил Горния мост.“…

четете в бр. 10/19.03.2014 г. на в. „Тревненска седмица”