К О Й Е О Ч А К В А Л …

Още от ученическите години Ботев ми е любим поет. Още тогава бях силно впечатлена от публицистиката му, от неговото огнено слово. Великият поет и революционер с болка и гняв клейми Османсаката империя, нарича я „болния човек на Европа“. Със своята изостаналост, културно и икономически, за него тя няма никакво бъдеще, а на България тепърва предстои да се развива и преуспява, след като отхвърли чуждото владичество.   Той вижда градивна енергия в своя народ и смята, че ако е свободен, ще направи чудеса. И наистина възрожденската епоха у нас с отварянето на училища, читалища, с изучени млади хора в чужбина, с преуспяващи занаятчии и търговци, е дала повод за светло бъдеще на България.

    Няма да правя характеристика на следосвобожденската епоха, а направо ще хвърля поглед върху последните двадесет и пет години. 10-ти ноември 89 година ни даде повод за нови надежди и перспективи да станем и ние просперираща  духовно  и икономически страна. Уви! Държавата ни пропадна в такава дълбока пропаст, което отчая и смаза българите. Вместо прогрес, започна разпад във всяка една област. Политиците ни се грижат само за себе си, за олигарсите и за чуждите фирми, от които сучат. Повече от век ние нямаме падишах, но си имаме „кърджалии“ – наши и чужди, които ни дерат кожите. Сега стана точно обратното, ние пием, пушим, крадем, лъжем, мързелуваме, а в Турция бачкат като луди. Въпреки световната криза, те са със стабилна икономика и проспериращ народ. Сега болният човек в Европа сме ние. И в Европа ни не щат, и Русия не ни иска. Дано само да не сме неизлечимо болни. Някъде прочетох едно мнение, че сме „периферна територия със затихващи функции“, от което лъха обреченост.  Наистина ли сме неспособни да излезем от пропастта? Ако е жив Вазов, ще възкликне пак: „Стресни се, племе, закъсняло! Живейш ли, мреш ли, и ти не знайш! След теб потомство иде цяло – какво ще да му завещайш?“ А Ботев ще ни посипе с огън и жупел, а нищо чудно и да емигрира, но не в Румъния, а някъде много далеч, защото няма да понесе тази инертност и безволие.  Кой е очаквал такова бъдеще за България?…