Винаги с Европа

Винаги с Европа, но не против Русия „Винаги с Германия – никога против Русия…”. Тези думи на цар Борис III силно ме впечатлиха. В тях се крие политическа мъдрост. Монархът е преценил, че държавата, която представлява е малка по територия и население.
Тя не може да бъде определящ фактор в Европа. Борис III е разбрал, че Запада и Изтока си противостоят политически и икономически. Западна Европа с напредналата си икономика и демокрация носи просперитет на своите народи. Русия с всички сили се стреми да се индустриализира и да бъде сред водещите страни в Европа и света.

Монархът е свързан родово с Германия и Запада, но той не забравя, че исторически българите са свързани с Русия – като славяни и като освободители от османското иго. Това определя позицията на Борис III през Втората световна война.
До 10-ти ноември 1989 г. като членове на социалистическия лагер и под хегемонията на Съветския съюз българските правителства хулеха и отричаха западния капитализъм. След 10-ти ноември нашите политици решително заеха проевропейска позиция, целяща да станем членове на европейския съюз и НАТО. Така от единия полюс попаднахме на противоположния. Радикалната промяна не учуди никого, тъй като социалистическия лагер вече не съществуваше. Новите управляващи приеха Запада като панацея за разрушената ни икономика. След време се разбра, че това не е така. Безплатен обяд няма. Европейският съюз поставя все нови и нови изисквания пред нас, без да се съобразява с условията в България и с националните ни особености.
От страх да не ни отхвърлят, нашите политици приемат всичко безропотно. И сега при кризата в Украйна, те с готовност се включиха в общия антируски хор на Запада, без да се замислят за мечешката услуга, която направиха САЩ и Европейския съюз на украинския народ и държава.
Като сме в Европейския съюз, значи ли това, че трябва непременно да сме против Русия?! Или като сме малка държава ние нямаме право на собствено мнение? Защо трябва отново да се делим, да се противопоставяме и заплашваме? Никой в България не изпитва омраза срещу руския народ, към неговата огромна култура и широка славянска душа. Кой разделя нацията на русофили и русофоби?
Ние знаем колко ни „обича” Западна Европа. Защо трябваше да губим ценни пазари на Изток, заради политическите залитания и роболепничеството на управляващите? А сега да не забравяме, че и енергията е в Русия.
Стига сме ставали играчки в ръцете на политиците – чужди и наши. Трябва да се държим като достойни партньори на Европа, а не като слуги! Не може ли да бъдем в Европейския съюз, без да сме против Русия?!