А не може ли с честен труд?!

„Колко трудно е в нашия век

да бъдеш честен човек!”

              П. Пенев – „Епоха”

Когато се храни малкият ми внук, винаги му разказвам приказка. Любимата му е за чичо Пейо и лисана. Когато лисицата огладнее, тя обикаля около дома на чичо Пейо и гледа да отмъкне я кокошчица, я петле. Но, ако това не ѝ се удаде, тя краде от храната му. На чардака чичо Пейо има маса и там си оставя я салам, я наденичка и докато си взема нещо за пийване и хляб отвътре, хитрушата грабва месенцето и беж да я няма. Шаро обаче я хваща, а тя всеки път му обещава, че няма да краде. Но щом огладнее историята се повтаря.

Тогава моят внук ми задава въпроса: „А не може ли с честен труд лиса да си изкарва прехраната?” попитах го какво е честен труд. Ето какво ми отговори (едно дете на 4 год. и 8 м.): „лисицата трябва да си засади зеленчуци и да си отглежда кокошки”.

Щом едно няколкогодишно дете е разбрало какво е честен труд, защо възрастните се правят, че не разбират това словосъчетание. България стана арена на всякакъв вид измами и кражби, само и само да се печелят пари или предмети без труд. Понятието честен труд стана смешно и срамно. Днес е лесно да си купиш диплома за висше образование, шофьорска книжка, да печелиш от ментета храни и напитки или некачествени услуги. И най-страшното е, че ни тровят с храните и напитките. Нещата се правят пет за четири. Понятията чест и морал са отживелица. Колкото си по-хитър измамник и крадец, другите ти се кланят и подмазват. Мнозина казват: „щом умее да лъже и краде, нека е богат”. Останалите са „каръци, будали и некадърници”. При такава „философия” няма начин да не живеем в едно болно и извратено общество.

Но нека не забравяме, че рибата се вмирисва от главата.