Някой може веднага да попита защо има „и“ между двете названия в заглавието. Защото Рождеството на Божия Син за истинските християни е духовно преживяване, а не пищни трапези, фойерверки и скъпи подаръци, които изместват същинския смисъл на празника.
Спомням си като дете как баба и мама гласяха сармите , боба и погачата ( питката). На нея от тесто символично отбелязваха къщата, семейството и домашните животни. Имаше някаква тиха тържественост и радост в очакването на Божия Син. Нещо мистично витаеше около нас. Не си спомням да са ни давали някакви подаръци. За такива приемахме червена ябълка, орехи, сушени сливи. Пълнехме джобовете и тичахме навън да се пързаляме с шейните.
В съвременното общество консуматорската нагласа подмени Иисус с Дядо Коледа и наложи нови форми на празнуване. Вместо към духовното, вниманието е насочено към забавлението, шопинга, богатите трапези, украсата. Децата биват настроени еднствено към посрещането на Дядо Коледа, елхата с подаръците и лакомствата. Има нещо карнавално и бутафорно в цялата празнична суматоха. И всичко това говори за отчуждението от духовните традиции. Днешните деца ( и утрешни родители) свързат празника не с Иисус, а с Дядо Коледа, добрият старец, който раздава подаръци. Но този фалшив блясък не ще ни направи по-духовни и по-добри. Може да имаме материални блага, но душите ни остават празни.
Ако хората в тези свЯти дни успеят да се докоснат до духовното, те няма да издигат в култ само материалното благополучие и високия жизнен стандарт. Биха изпитвали повече човечност, състрадателност и желание за добротворство, вместо агресия и зложелателство.
БОГ Е ЛЮБОВ! ОНАЯ ЛЮБОВ , БЕЗ КОЯТО НЕ БИХМЕ СЕ НАРИЧАЛИ ЧОВЕЦИ!