К Ъ Д Е С А Д А Р И Т Е Л И Т Е ?

В   предаването  „Историята с Божидар Димитров“  чух , че на гара Елин Пелин се строи църква. Строежът е стигнал до покрив, но не може да продължи, защото липсват средства. Местната кметица апелира за дарения, с които да довършат прекрасното начинание. Пръв се отзовава дядо Добри, клошарят, който от години проси пред храма „Св. Александър Невски“. Той дарил 8 600 лв . Питам се къде са нашите богати българи? Става дума за много богатите, за които чуваме, когато си купуват автомобил за 500 000 евро  или вдигат сватби за 1 милион , или разпускат на някой екзотичен остров. Но не чуваме да са поели лечението на някое тежко болно дете, или да подпомогнат домове за стари хора, или изоставени деца. Няма да изброявам какви дарители е имало някога. Достатъчно е да споменем Евлоги и Христо Георгиеви  и  Васил Априлов, но и дядо Добри ще заеме достойно място сред българските дарители.

Днешните ни богаташи мислят повече за личните си прищевки, отколкото за дарителство. Ненапразно Христос казва: „ По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството небесно.“ Всезнайно е, че когато се преселваме в отвъдното, не вземаме нито имота, нито парите със себе си, а само добрите дела.