165 години от рождението на художника Иван Попдимитров

Той е най-малкият син в семейството на тревненския иконописец и борец за църковна независимост поп Димитър Кънчев. Роден е на 10 март 1850 г. От дете проявява интерес към рисуването. Бащата поощрява първите опити на момчето и едва 15-годишен го изпраща в Букурещ, където четири години чиракува при прочутия зограф Георги Стоенеску. Той оценява усърдието и таланта на младия българин, който изцяло се посвещава на живописването. През 1877 г. Иван Попдимитров започва да учи в Букурещката художествена академия при професорите Аман и Татареску. Бъдещият голям художник твори усилено, участва във всички изложби на Академията и печели куп премии. След дипломирането си открива свое ателие в Букурещ, където рисува портретите на редица български емигранти. Отказва предложеното му преподавателско място в Академията и през 1881 г. се връща в България. Престоят му тук е краткотраен, защото мечтае да замине за Париж, световната столица на изкуството, да учи и специализира при големите майстори на четката. Правителството му отпуска тригодишна степендия за специализация в Академията за изящни изкуства в Париж, с което си гарантира връщането му в България…

Цялата статия на Лидия Горанова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство четете в бр. 7/25 февруари 2015 г. на в. „Тревненска седмица”