За училището и образованието

Училището и образованието играят важна роля във всяко време. Още през Възраждането Петко Славейков пише множество статии по този въпрос. В нашето съвремие не можем да продължим с модела на обучение от XX век. Промените в обществото, децата и знанията налагат нови подходи, адекватни на времето. В добрия смисъл традицията трябва да присъства, но технологично се налагат промени. Компютърът например не е само за игри, а и начин за обучение.

Програмите се нуждаят от пренаписване, но не както по литература опитът да бъдат изхвърлени творби на значими автори. Училището изгражда сърцевината на българската културна идентичност. Затова  в програмите трябва да се съвместят ценностите на традицията и свободата да се взема отношение към нещата, да се дискутира, умението за историчност, защото нещата се променят. Това особено важи за историята и литературата, където има срещи на цивилизациите или се търси социалното измерение на произведенията и събитията днес. Сега се оформя нов тип човек, съчетал глобалното с националното. Не може да няма минало и то трябва да бъде фундамент за надграждане на съвременното. В този процес изключително важна е ролята на учителя, който трябва да респектира със знания, пример, такт. Той е съвременният строител на България. Обществото и България трябва да възвърнат  неговия авторитет. Нужни са и нови закони, адекватни на времето, не хаотични и безцелни промени. Учебният материал да е съобразен с възрастта на учащите. Учението да бъде удоволствие, а не непосилна тежест.

Трябва да се отстоява честта на българското училище и образование, ако искаме да имаме по-добри бъднини.