O tempora, o mores От дядо Славейков насам, сме си все същата мърша

Винаги съм харесвала статистиката, защото цифрите не лъжат. Макар, че и те са манипулируеми, като всичко останало в нашата „мила Родина”. И въпреки допустимата доза съмнение, актуалното битие на обикновения българин, съгласно публикуваните официални данни, е меко казано стряскащо. Разбира се – за обикновения българин. На властимащите по всички етажи на властта отдавна не им пука за статистиката, различна от личния рейтинг, камо ли за чуждото битие, разпънато между абсурдите на делника. За съжаление, в многосерийната драма с елементи на хорър или т.н. наш „преход”, който уж бил финализиран, главните действащи лица никога не сме били Ние. Народът. Дори по време на „избори”, когато обичайно ни манипулират – ухажват, величаят дори “обгрижват”. Нашата роля все още е някъде в миманса, защото уви, и за публика не ни бива. Овчата смиреност и мълчаливата ни Голгота, вероятно ще бъдат предмет на нечии размисли след време, когато или нас няма да ни има, или държавата, която все по-целеустремено тласкаме към гибел…

Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 9/18 март 2015 г. на в. „Тревненска седмица”