Постарал се е Венцислав Тонов, постарал се е книгата му да е впечатляваща още като я погледнеш, още преди да си я разгърнал. И е успял. И който е прочел дори само няколко разказа от нея, ще разбере, че онова, краткото мото, на страницата с посвещения, не е пожелание, или предписание, или постулат някакъв, а е малък залък, който майсторът е поднесъл на своите читатели още преди да са вкусили уханието на майсторски омесената словесна питка: “Късият разказ е като песента. Освен текст, в него и музика трябва да има”.
И музика звучи наистина от страниците на книгата “75 къси разказа, написани с перо и длето”.
Цялата статия на Вера Христова четете в бр. 24/16 юли 2015 г. на в. „Тревненска седмица”