Има неща, които са ни неприятни и ние се правим, че не ги забелязваме. Така днес, утре, вдругиден и по-нататък, докато нещата не застанат лице в лице с нас и не ни заставят да ги видим и разрешим. Колкото и да замитаме боклука под килима, рано или късно трябва да го изтупаме. Такова е положението и с циганите в нашата държава. Неграмотни и безработни, натикани в гета, те са като барутен погреб, който всеки момент ще избухне. И това стана с орландовските роми. Конфликтът с другите граждани от квартала бе овладян, но проблемът остава. Не ни чака добро, щом циганчетата скандират „българите на кайма”. Явно агресията нараства. Държавниците ни така и не създадоха дългосрочна стратегия за битието на тази категория български граждани…
Цялата статия на Снежана Алексиева четете в бр. бр. 25/22 юли 2015 г. на в. „Тревненска седмица”