O tempora, o mores – Защо ни е цялото това лапане?

Колкото по-труден за предъвкване става делника, толкова по-алчен за лапане става човекът. Налита на всичко, като муха на мед, независимо дали става за ядене или не. Важното е „кльопачка” да е. Не, няма да ви чета лекция за здравословното хранене, освен ако дървеният талаш и трупите нямат някакво вълшебно целебно свойство, за което все още не съм чувала. Макар, че като се сетя как руснаците май все му намират колая и варят водка от нищото, знам ли… Някак не ми звучи благо – „ракия от стърготини”, талаш или „дървена ракия”, вероятно, защото веднага асоциирам с любимата си наука и… ми се изпарява ентусиазЪма да импровизирам в тази посока. Виж сарказЪма ми си е на мястото и затова мога да продължа да го експлоатирам до дупка и то по една от „любимите” ми теми – за горските сечи. Регламентирани или не, факт е, че обезлюдиха гората. Грешката е вярна – обезлюдиха я. Обездушиха я. Че кой ще отиде да се разхожда в горските гробища, в които я обърнаха?!? Коя душичка – животинка или птичка, ще се спре там?

Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 25/22 юли 2015 г. на в. „Тревненска седмица”