Иван ХРИСТОФОРОВ – директор на SOS „Детското селище“ в Трявна:

Кадри от „санитарните“ сечи в Тревненския балкан възмутиха европейци в Брюксел
Проектът за екопътека „Змеева дупка“, който бе реализиран преди четири години от SOS-Детското селище в Трявна в партньорство с деца от Хонг Конг, бе сред 20-те европейски проекта, допуснати до представяне пред експерти от Европейската комисия, като успешно реализирани социално-екологични проекти. Това е и единственият проект от България, който бе презентиран в Брюксел от 26 до 28 януари, благодарение съдействието на Световния фонд за дивата природа в България (WWF), които го представиха за участие в конкурса. Поканата идва директно от Европейския институт по политика на околната среда, който съвместно с Европейската комисия, организира кръгла-маса на тема „Здравни и социални ползи от защитата на околната среда“. За повече информация около представянето на проекта в Брюксел потърсихме директора на SOS-Детското селище в Трявна Иван Христофоров.
– Г-н Христофоров, припомнете ни накратко историята на проекта.
– Идеята се зароди покрай предложението на една фондация от Хонг Конг, чийто талантливи деца всяка година събират средства чрез благотворителни акции – концерти, състезания, изложби и т.н. Със събраната сумата търсят дестинация, където в партньорство с дадена организация, да изградят нещо, което да се ползва от всички хора. Най-често става въпрос за „зелени проекти“ – спортни, детски площадки, градинки и т.н. Когато се свързахме с фондацията те поискаха да им изпратим проект, който да бъде реализиран извън територията на SOS-Детското селище, за да се ползва от повече хора. Тогава ми хрумна идеята за екопътека до пещерата Змеева дупка, тъй като инвестицията не е много голяма, защото все пак това са деца и не може да очакваме голямо финансиране, освен това пътеката е достъпна за непрофесионални туристи и деца, а и мястото е много подходящо за отдих и почивка. Много ми помогна и легендата за пещерата „Змеева дупка“, която прочетох във в. „Тревненска седмица“. Тогава се сетих как в съседна Турция си измислят някакви любопитни истории, създават около тях ореол и в един момент това се превръща в интересен туристически обект. Така например, имаше легенда за един плаж, на който преди хиляди години била стъпвала Клеопатра… И днес туристите се избиват да си купуват шишенца с пясък от плажа, който пазел духа й… А легендата за нашата пещера е толкова интересна, любопитна и романтична. Тъжната истина е, че имаме красива природа, а не знаем как да я използваме в добрия смисъл на думата. Имаме туризъм, но нямаме атракции… Затова реших да опитаме с малко средства да създадем нещо, което да е от полза за всички ни. Споделих идеята и хората от фондацията я харесаха. И докато в продължение на една година събираха средства чрез благотворителност, ние изготвихме проекта – решихме да поставим мостове, да има указателни табели по маршрута, информационно табло с легендата за пещерата, за нейното проучване от чешки учен и откритите насекоми в нея, за големината и подземната река, която се дели на две, пейки, маса, барбекю, обезопасявяне на входа на пещерата, което стана възможно със съдействието на Общината… След година пристигнаха и децата от Хонг Конг, които представиха художествена програма, след което ги запознахме с проекта. Бяха изпратили средствата предварително, за да може да закупим материал и да направим мостовете, тъй като това отнема доста време. С нелеката задача се заеха двама местни майстори – Цаньо Койчев и Петър Дамянов. Децата се включиха в лакирането, направата на парапетите, поставянето на информационните материали върху таблото и указателни табели, маркировката, почистването на района от клони, отпадъци и др. Екопътеката вече се посещава от много хора – тревненци и туристи от всички възрасти, като за поддръжката й се грижим ние. Всяка година, в началото на пролетта и лятото, правим работна група и ходим на място, за да видим какви са щетите. Обикновено се оказва, че указателните табели и информационните материали ги няма, има нужда от подмяна на някои от парапетите и т.н. Подменяме и ремонтираме, каквото е необходимо, но не мога да си обясня манталитета на тези хора, които излизат на разходка сред природата и чупят табели, заличават маркировка, изхвърлят боклуци. Винаги съм се питал – кому е нужно това?
Цялото интервю четете в бр. 6/17 февруари 2016 г. на в. „Тревненска седмица“