Дела трябват, не думи!

Колкото по-се отдалечаваме от неговото време, толкова по-величав е образът на Апостола на свободата. Някакво легендарно обаяние излъчват животът и идеите му. Обикновено българинът е критичен и безверен, но като стане дума за Левски, той говори с благововение и преклонение. Затова Вазов написа: „Селяните прости светец го зовяха”. Оказа се, че личността на Апостола обединява хора с различни възгледи. Пословичната му смелост и честност будят възхищение у всеки. Във време, когато българинът се пробужда за просвещение и свобода, той говори с езика на бъдещето, мечтаейки за „чиста и свята република”, за равенството на етносите пред закона за европейската принадлежност на България. Левски очертава още преди Освобождението националната ни доктрина, която е валидна и днес.
Той е човек на делата, затова оставя расото и тръгва по пътя на безсмъртието. Но още след Освобождението политиците ни пренебрегват неговите идеали. Вместо република ставаме монархия и започва да се вихри ганьовщината. После идва лъжекомунизмът, а сега е времето на лъжедемокрацията.
Ние все така цитираме словата на Левски, но на дело сме все така далеч от тях. Колко простичко го е казал: „Дела трябват, не думи!”. Това важи за всички ни и най-вече за политиците, които от десетилетия словоблудстват, а на дело нищо добро не правят за народа и държавата. Крайно време е търговците да бъдат изгонени от храма. Крайно време е на дело да се претворят идеалите на Апостола. А за това се иска чиста съвест, кристален патриотизъм и къртовски труд.
Това очаква от нас Апостола – Васил Левски.

Снежана Алексиева
гр. Трявна