Няма друга държава в Европа, която да е толкова бедна, а да плаща за храни, медикаменти, дрехи и услуги толкова скъпо. Алчност и наглост определят цените в България. Накъдето и да се обърне човек, храни, комуникации, битови услуги (ток и вода най-вече), се шири такава перверзия от неадекватни стойности на стоки и услуги. Разбрахме колко ни удрят с бензина – 30% надценка, а в другите сфери стига до стотици. Цената на парното е двойно завишена. Сега се говори за поевтиняване на газта, но топлото няма да поевтинее. Прясното мляко го изкупуват от фермерите за 58-60 ст., а ни продават сирене и кашкавал на високи цени и то некачествени. Да не говорим за цените и качеството на меса, колбаси и нитратните плодове и зеленчуци. Ценовият произвол властва навсякъде, а магазините са пълни с ментета. Законът на джунглата вилнее с пълна сила. Политическата класа още от 90-те години и до днес нехае и толерира този картел – умишлено и непропорционално завишени цени. А не е ли държавата тази, която чрез закони да озапти ценовия произвол? Или и тя участва умишлено в този геноцид?! Как да имаме европейски дух като тънем в бедност и болести. Освен за оцеляването си българинът не може да мисли за духовност.
Дали сме „лош човешки материал”?!
Снежана Алексиева
гр. Трявна