Човешко, твърде човешко: Към природата и човека

Красивата природа е дар за благословените земи. Имаш ли я, значи си се родил в рая, но не този в отвъдното, а тук на Земята. Природните красоти са вдъхновявали много творци -майстори на четката и словото. Не един писател и поет са възпели нашата родна българска природа, която е накарала поета да възкликне:
„Отечество любезно как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти
земята пълна с цвете, небето със брилянти…“
Иван Вазов
На една педя земя са събрани равнини, планини, реки и море, до които можеш да се докоснеш през пролетта със събуждането на природата за нов живот, през лятото с яркото слънце и морските пръски, през есента с плодородието и чудните цветове на жълтокафеникавите и пурпурно червени листа, през зимата с побелелите планински хълмове… Много лесно е да редиш думи, когато описваш красотата на околната среда, защото те сами излизат като съзерцаваш това чудо – ПРИРОДАТА. За да я има обаче, човекът трябва да я пази. Като наблюдавам как ние, българите, пазим нашата природа ми се налага да изоставя хвалебствения език, защото за действителността не мога да използвам нито един положителен епитет. Затова читателю, не ме упреквай за следващите редове, които ще прочетеш.
Като любител на пешеходния туризъм и на пътешествията кръстосвам България, както се казва – надлъж и на шир пеша, с велосипед, с автомобил. Няма кътче от страната ни, където да не съм видяла картини, подобни на оголената от „законната сеч“ местност „Сечен камък“. Като тръгна с велосипеда към с. Станчов хан в нашата община, сърцето ми се къса, като ме посрещнат зейналите бездни на сечищата в този район. Да беше само там – да го преглътна, но то не остана място в Тревненския дял на Стара планина, където да не върлува „негово величество“ дървосекачът. Бизнесменът, представляващ дърводобивната фирма е всесилен. Той може с едно позвъняване по телефона да уреди всеки възникнал проблем. Какво е възмездието за „услугата“ – не знам…
На снимката: Лунният пейзаж, който посреща гостите на Трявна в местността „Сечен камък“
Цялата статия на Здравка Кирилова четете в бр. 14/13 април 2016 г. на в. „Тревненска седмица“