Чете ли българинът?

Наскоро прочетох факта, че повече от половината българи никога не са чели книга. Чия е вината за това? На родителите, на образователната система, на политиката на властта? До 70-те години на XX век в България беше запазен духът на традицията. Книгата беше на особена почит. Образованието, наследено от преди 9 септември 1944 г. беше стабилно. Но някои решиха да експериментират в него и до 10 ноември 1989 г.вече се оформи едно полуграмотно и некултурно поколение. Експериментите продължават и днес, а компютрите изместват тотално книгите. Много родители не четат, а купуват мобифони и кибер игри на децата си. Модни парцалки, добре платена работа, успех в живота, но за книгата място няма. Липсват чудните приказки, приключенските истории. Така децата ще повторят модела на родителите си. Но има и българи, които ценят хубавата книга. Макар тя трудно да си пробива път сред посредствените криминалета и блудкави любовни романчета. Има книги, които никога не остаряват. Те винаги доставят удоволствие и радост на читателя. Те му дават знание и духовност. Но, за да се създаде усет към хубавата книга, трябва да работят родители, образование, издателства, медии. Времената за обикновения българин са трудни, понякога се касае дори за физическо оцеляване. Но въпреки това хубавите книги ще намерят своите читатели. Това са онези, които изпитват духовен глад и жажда за знание.

Снежана Алексиева
гр. Трявна