In Memoriam

Българската литература загуби един голям майстор на словото. Трявна загуби и един голям приятел.
Години наред, всяко лято, Никола Радев намираше време да слезе от къщата си в Койчовци, за да се потопи в атмосферата на обичания от него градец. Той искрено и предано обичаше Трявна.
Тук той се срещаше с нас, своите приятели, на сладка раздумка, тук усещаше въздухът, отмората и сладостта на спокойствието, от което се нуждаеше.
Ние неговите приятели, очаквахме идването му при нас като празник. Празник на чудесното слово, празник на очарователния разказ за онова време, когато е бил люшкан от страшните вълни на океана и от жестоките вълни на редакторския и писателски свой живот. Защото при всички обстоятелства и рискове, Никола Радев остана честен труженик на словото, верен на своите принципи и приятели, способен да отстоява своето мнение, своите съмнения и несъгласия.
Никола Радев беше не само голям Писател, но и голям Човек. Той не отказваше услуга, и сам предлагаше услуга и на своите съселяни в Койчовци.
Той ни запленяваше, той ни омагьосваше със словото си, той ни караше да усещаме и трагичното, и комичното в онова време, което той нарече “Когато господ ходеше по земята” една книга, която остава завинаги във високото слово на българската литература.Той е прав, когато казва, че литературата не оправя света, но го очовечава. И ние днес си даваме сметка, че в приятелството с Никола Радев, което ще продължава да озарява живота ни, ние се чувстваме повече човеци, повече българи и тревненци.
Ние няма да го забравим никога!

Приятели на Никола Радев в Трявна