Училище любимо !

Наближава най-българският празник – 24-ти май. Цветя, музика, усмивки, пожелания. Поне за ден се забравят всекидневните неволи. Минават години, десетилетия, а българското средно училище все повече и повече затъва.

В тоталитарното време недомислиците ни бяха рожба на партийната политика. Надявахме се на положителна промяна след 10-ти ноември 1989г. Но Уви! Недомислиците продължиха. „Промяната“ се състоеше с въвеждането на изпити в IV , VII и XII клас. Какво ли пък постигнахме и с изпитите, и с въвеждането на XII клас? Все така продължи усложняването на учебните програми, академизмът и наукоподобието в учебниците. Не закъсняха и резултатите – полуграмотност, сричане, липса на елементарни познания по българска история и литература. Изключение са шепата математически юнаци, с които се гордеем пред света. Децата ни са умни, нахакани, чатят редовно, но и псуват. Обиждат, бият се( и с учителите си), даже се убиват. Попарата е всеобща. В нея влизат ученици, учители, родители, директори, министри. У нас в България по-лесно се завършва университет, отколкото средно образование. Но какво ти образование, това си е направо злокачествено образование, за което не важат ни химио-, ни лъчетерапия. А учители и родители все чакат някаква чудодейна реформа, която да сложи край на зубрачеството и психологическия геноцид над децата. Нашите политици шетат по Европа, но не се интересуват какво е обучението на запад от Балканския полуостров. Защо нашите деца в чужбина с удоволствие посещават училище и в повечето случаи се представят отлично. Но българинът акъл не ще, пари му дай. Така в родното средно училище ще продължат папагалщината и зубренето на убийствени учебни програми. Учителите ще бъдат псувани и бити, а питомците им ще „градят“ бъдещето на България.

Снежана Алексиева

Трявна