Бъдещето на земляните

На синия екран гледам и слушам американски учени, които развиват теорията за нови технологии, с които ще се пътува в космоса за намиране на нов планетарен дом. Така след стотици години хората ще колонизират звездите. За да се пътува столетия наред, трябва да се спре процеса на стареене. Това се постига със забавяне на метаболизма, изпадане в летаргия и спиране на биологичния часовник. Учените ще измислят как да се преодолее пространството и времето. Но питам се дали и след столетие Земята, нашият дом, ще оцелее. Оказва се, че ние човеците не стопанисваме добре родната планета. Издигаме  бетонни колоси, душим я с газове и кабели, тровим я с химикали, нарушаваме природния ритъм. Животът ни е препускане, безумие, омраза, насилие. Мисля, че където и да отидем в космоса, щом сме злобни, завистливи, безчовечни няма да живеем щастливо. Целта на човек не е да колонизира други планети, а да расте духовно, да се изпълва с любов и състрадание към себеподобните, природата и всичко живо. От нас зависи дали Земята ще бъде райско място, или космическо бунище. За безотговорното отношение към земния ни дом ще бъдем жестоко наказани.

Вярно, че човекът от древни времена жадува да разгадае звездното небе. Айнщайн казва: „Най-красивото, което можем да изпитаме, е загадъчното.” Но пред стремежа към звездите трябва да стои отговорното отношение към земния ни дом.

Парниковият ефект, климатичните аномалии са сериозни сигнали за ставащото на планетата. Нека не забравяме, че тя е живо същество. Нека не сечем клона, на който седим. Бог ни е сътворил едно райско кътче във вселената. Нека да го съхраним!

Снежана Алексиева

Гр. Трявна