България и българите

Преди много десетилетия (може би век и повече) Елин Пелин нерече държавата „майка кърмилница за едни, а за други мащеха”. По бай Тошово време държавата контролираше всичко – икономика, промишленост, здравеопазване, образование, култура, спорт, даже и личната сфера.

Едни бяха по-равни от другите, нямаше гласност и свободомислие, но екзистенц минимумът на всеки човек беше осигурен. Зная, че някои веднага ще кажат, че изпитвам носталгия към времето преди 10.XI.1989 г. И да, и не! Като гледам днешната „демокрация” (слободия) тръпки ме побиват. Държавата абдикира от всичко – от промишленост, здравеопазване, образование, социална дейност, култура, от отбраната. Държавата абдикира от народа си и го захвърлиха олигархическите вълци и разни неправителствени организации. Тя е майка само на държавните си чиновници – депутати, министри, съдебни служители и някои по-специални сектори. За тях има големи заплати и пенсии, а за обикновените хора трохи от държавната трапеза и предизборни обещания. Те са само електорат. От тоя див капитализъм народа съвсем издивя. И най-страшното е, че не се вижда никакъв изход от това тресавище, в което потъна България. Затварят се училища, болници, цели села обезлюдяват, даже и големи градове се топят. Други търсят спасение в чужбина. В отчаянието си мнозина българи не искат да имат деца. България обезлюдява! Ето кое поражда носталгия по татовото време. Но на сладкодумните гости на държавната трапеза не им пука. Важното е, че все още може да се цица от държавата. А иначе те всички са „патриоти” като Ботевия „патриот”:

Патриот е – душа дава

………………………………………………………………..

Но не свойта душа, братя,

А душата на народа!

Снежана Алексиева

гр.Трявна