Иван Христофоров: „Четвърт век работа с детски съдби, на които дадохме някаква добра посока.“

Разговор за 25-те години дейност, извървеният път, промените и социалната ангажираност в SOS – Детско селище – Трявна

Годината е 1991. Мястото – Трявна, идеята –моделът на Херман Гмайнер  да намери почва у нас. А целта все повече деца, лишени от родителска грижа да попаднат в семейна среда, да срещнат разбиране и да получат любов. Така се поставя началото на SOS – грижата в Трявна.

Двадесет и пет години по – късно проектът устоява на промените, адаптира се към съвремието и развива своя потенциал. Четвърт век функциите на SOS – Детско селище – Трявна са се променили, но стремежът не. Срещаме се с г-н иван Никофор по настоящем директор. Третият по ред, с когото правим ретроспекция във времето и обръщаме поглед към Началото.

И. Никифоров: „Още, като дойдох, първото нещо, което направих е да изработя едно хубаво табло в офиса, което показва снимките на първите SOS – майки, на първия директор – г-н Гьонков и след него – г-н Томов и аз съм третият директор, който започва през 99-та година. Когато говорим за 25-годишнината, трябва непременно да си спомним как е тръгнала тази идея. Защо точно в Трявна? Това, което аз ще Ви кажа, е всъщност от д-р Берови – едно семейство, което, за съжаление, вече не са между живите, но, които имат голям принос в развитието на SOS идеята в България въобще. Те се свързват преди години с полското дружество на SOS Детски селища. Доктор Беров е един сред първите, който успява да отиде да го види и след това се връща тук, в Трявна, разказва, че това е една много хубава форма за отглеждане на деца, които са останали без своите родители. Интересното е, че в България до този момент няма семеен тип грижа.“ – част от статията четете в бр. 33 в. „Тревненска седмица“ /материалът ще продължи в следващия брой/