Бях се зарекла да не пиша за българското средно образование. Каквото и да се изрече или изпише остава глас в пустиня. Пък и кой ли ще чуе воплите на една пенсионирана учителка по български език и литература (гимназиална). За 30 години демокрация управниците ни се почудиха какви изпити да въведат (IV, VII, XII кл.) и по какви непосилни програми да учат учениците. Внукът ми завърши тази година II-ри клас. Само за има-няма два месеца, той изучи съществително, прилагателно и глагол. Отделно вървяха видовете изречения – съобщително, въпросително, възклицателно. Да не говорим за учебниците! Към българския има две големи учебни тетрадки и две малки, по математика – също и т.н. като гласим раницата все едно трябва да носи камъни. И защо учебниците и тетрадките са в голям формат? Едно време нямаше учебни тетрадки нито в отделенията, нито в прогимназията, а бяхме грамотни и ученолюбиви. И тогава излизаха лекари, инженери, учители и др. специалисти. А сега въпреки напредналите технологии, учащите са полуграмотни, без нужната основа за надграждане в горен курс. На училище се идва за развлечение – четене, мода, спорове за гаджета, усвояване на цинизми. Но вината не е в учащите, а в училищните програми и прекалената натовареност на материала. Кой ще има търпението да зубри дълги уроци по разказвателните предмети? Защо в XI иXIIклас не се учат по избор предмети за кандидатстване? Нашето средно образование плаче за реформи. Хубаво е да има матура, но как се стига до успех при нея. Не трябва да сме изненадани от слабите резултати на зрелостните изпити. Преди години пак имаше 11 000 двойки по български език. Мисля, че в програмата по български език и литература трябва да преобладават българските автори още от 10 клас, вместо някои западноевропейски. Повече часове за съставяне на кратки текстове по проблем или герой. Повече да се пише, вместо да се говори. Ако управляващите имат волята и желанието и не се подхожда чиновнически към проблема, може да се стигне до по-добри резултати. В училището е бъдещето на България. Не само да се строят пътища и да се купуват скъпи изтребители. Това се нарича „на гол корем, чифте пищови”.
Каква ли ни е файдата?!
Снежана Алексиева
Гр. Трявна